ПОРАЗЦЪ̀ФВАМ, -аш, несв.; паразцъ̀фна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Поразцъфтявам. Памукът беше поизмачкан и поогризан от напъдените говеда. По върховете на сухичките стъбълца бяха останали сбърчени, недоразвити ябълки, като че насила поразцъфнали отгоре. Г. Караславов, Тат., 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)