ПОРЀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. За рана — който е получен, причинен от порязване (с нож или др. остро оръжие или с остър предмет). Същността на операцията се състои в зашиване на двата края на съда, когато му липсва дефект — при порезни или прободни с нож рани. НА, 1963, бр. 4719, 2.
2. За оръжие — който ранява и убива чрез порязване, рязане. Съдебно-медицинският акт установява, че раната на шията на убития е била причинена от порезно оръжие — нож или кама. Δ Ножът, сабята, ятаганът, камата са порезни оръжия, които са се използвали най-много в далечното минало на робството.