ПОРЀКВАМ, -аш, несв.; порека̀, поречèш, мин. св. порèкох, порèче, прич. мин. св. деят. порèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. 1. Само несв. Диал. От време на време реквам, казвам, изричам нещо.
2. Само св. Диал. Река, кажа, изрека нещо. Дойде някакъв фокусник и обяви, че ще даде вечерта невиждано представление. Порекох на мама да ме заведе, но тя се направи на глуха. Ст. Даскалов, БП, 34. Харесали се бяха с Божана, сестрата на Ангела от Хотница.. Като разбра тая севда, Ангел се поопъна, знаеше, че Георги нищо няма. Но жена му Калина тихичко и умно му порече да даде момичето, щом му е излязъл късметът. В. Геновска, СГ, 450. — Видиш ли, това ни е всичката реколта — рече леля.. Да беше порекъл и ти на вуйчо си, дано му уври главата да се запише в стопанството.
Н. Тихолов, ДКД, 51. Още тогава Станчо порече, че трябвало да прилепят четвърта одая, нали тепърва ще се женел. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 546. Бае Хаджия порече, че е по-добре да седят книгите тука, докле разпуснем момчетата. АНГ I, 383. ● Нар.-поет. Р е к о х <и> п о р е к о х. Я му рекох и порекох: / — „Иди тамо, друга тражи, / по-тайна от майкя“. Нар. пес., СбВСтТ, 141.
3. Само св. Със следв. изр. със съюз д а. Разг. Направя опит, опитам, поискам (да извърша действието, означено със следващия глагол). Цанко рипна, порече да се изправи, но колата го метна, и той пак се търкули в сеното. О. Василев, ЖБ, 80. Бях сигурен, че това, което ще пренесем, не е обикновен багаж, а радиопредавателната станция: дядо Йеньо нали спомена, че скривалището е удобно за предавателя?.. Порекох да отклоня отиването: да кажа, че е много рисковано. П. Славински, ПЩ, 192. Човекът порече да възрази на продавачката за смачканото грозде, но само махна с ръка и си тръгна. Δ Момченцето дълго гледа играчката, порече да попита дали може да я вземе, но го досрамя и се притисна към майка си.