ПОРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който се отнася до порода (в 1 и 2 знач.). След оплодяването на женската полова клетка, образува се една клетка — начало на организма — в която са представени всички породни свойства на едната и другата форми. Пр, 1952, кн. 6, 4. Всяка рязка промяна в икономиката на една страна или на един район предизвиква рязка промяна и в породния състав на селскостопанските животни в тази страна или в този район. Пр, 1953, кн. 6, 6. Породни характеристики. Породен белег. Породно подобрение на говедата. Подобряване на породния състав на овцете.
ПОРОДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от породя като прил. За човек — който е роден сравнително скоро (около година, година и няколко месеца) след брат или сестра. Децата ѝ били породени, та учели в един клас на гимназията. О. Василев, ЖБ, 50. — Бог те убил, незнано друмниче, / кога мене турци заробиа, / язе немам нищо породено, / нито брата, нито мила сестра, / я оставих една стара майкя! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 19. На гости дойде приятелката ми с трите породени момчета, които, като се събраха с моите две деца, дигнаха къщата на главата си.