ПОРОЗОВЯ̀Л, -а, -о, мн. порозовèли. Прич. мин. св. деят. от порозовея като прил. Който е с придобит розов цвят или розов оттенък. Тя [Евгения] държеше в ръка клонче жълто разцъфнал дрян и го поднасяше към порозовялото си лице. Ст. Дичев, ЗС II, 288. Сетне облече [Емилия] хавлията и попи с меката ѝ тъкан капчиците вода, които блестяха като бисерни зрънца по порозовялата ѝ кожа. А. Гуляшки, Л, 247. Звездите се давеха в порозовялата синева на утрото. И. Петров, МВ, 6. Хиляди капки се откъсваха от порозовелите цветове и падаха с глух ропот по алеята. НТМ, 1966, кн. 215, 56.