ПОРУ̀СЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от поруся като прил. 1. За човек — който е възприел езика, традициите, обичаите и др. на русите. Скоро познанството с един друг студент, порусен евреин, даде нова работа на мислите му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 150. След малко влезе в стаята млад един човек, черноок, който приличаше повече на грък порусен, отколкото на русец. П. Р. Славейков, ПХС, 16.
2. За художествено произведение — което е придобило руски облик, руско звучене. Г-н Н. Бончов споменува нещо и за туй наше стихотворение, което е подражание на една френска песен, порусена у Карамзина, а от нас побългарена. Т. Шишков, Ч, 1873, бр. 2, 49.
3. За език — който е променен така, че е придобил руско звучене и изговор. И когато българите и сърбите паднаха под турско господство, русите следваха да крепят порусения език на старобългарските книги. Лет., 1909, 124.