ПОСАДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който сади или е посадил нещо, обикн. дърво; посадвач. Да ядеш плодове от дръвета, посадителите на които ти биеше с камъне. ССГ (превод), 221.


Източник: Речник на българския език (онлайн)