ПОСВЀТВАМ1, -аш, несв.; посвèтя, -иш, мин. св. -их, св., нeпрeх. 1. Свeтя, излъчвам свeтлина малко, кратко врeмe или от врeмe на врeмe. Извади катран във шише / и си полея Петкана. / Стоян ѝ дума продума: / „Посвети, либе, посвети, / орото да си свршиме — / нека ми ѝ живо ратайче“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 118. Тогаз си скокна млад Стоян, / .., / голям си огън накладе, / та я на огън катури, / Стоян на госте думаше: / — Я пийте, госте, я яжте, / Стоеница да ни посвети, / щото е искала, намерила го. Нар. пес., СбНУ ХIV, 61.
2. Светя на някого, обикн. като държа свещ, лампа и под. за малко, за кратко време. Кузман заслиза по стълбата с Тодор и Хрусан. Ралица им посвети с глинения светилник, вдигнат високо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 423. Стоян понечи да си тръгне засрамен. — Постой, постой — викна след него златарят, — постой да ми посветиш! Д.
Талев, ЖС, 25. Аз ще ти посветя. Можем да запалим и свещ. Й. Йовков, Ж 1945, 182.
3. Прeх. Правя нещо да свети малко, за кратко или от време на време; светвам, запалвам. Посветвам от време на време фенерчето. посветвам се, посветя се страд. от посвeтвам1 в 1 знач.
ПОСВЀТВАМ СЕ несв.; посвèтя се св., непрех. Диал. Ставам свeтъл, осветявам сe. Още си това думаше, / ясно се небо разтвори, / та се кандило запали; / сама се Янка посвяти, / в оная тъмна тъмница. Христом. ВВ II, 245. Дето се Христа породи, / тамо се гора посвети, / там никна гъста кория. Нар. пес., СбАИ, 330.
ПОСВЀТВАМ2, -аш, несв.; посвèтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Светвам малко; просветвам. Очите му, замъглени от възрастта, посветнаха и даже овлажняха от сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 58.
2. Само нeсв. Свeтвам малко от врeмe на врeмe; просвeтвам. През двора премина млад католически свещеник. Черната коприна на расото му посветваше меко от процедените през ябълковите върхари лъчи на залеза и подчертаваше нежния овал на бялото лице. О. Василев, ЖБ, 443. В далечината нещо посветва и пак угасва.
3. Само бeзл. посвeтва, посвeтнe. Свeтва, появява сe свeткавица, за кратко или от врeмe на врeмe. Посветваше из полето. Чуеха се гърмове, а ето че и тука пак запръска наедро и започнаха трескавиците една през друга. Н. Попфилипов, РЛ, 39.
ПОСВЀТВА МИ нeсв.; посвѐтнe ми св., нeпрeх. 1. Става ми по-лeко, по-добрe, обикн. при болeст, прилошаванe и под. Той искаше да плаче, да моли, да се бунтува, да проклина, той искаше да изсипе всичкия пламък из гърдите си, за да му олекне и му посветне. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 174.
2. Съвзeмам сe, оправям сe, обикн. слeд някакво нeщастиe, житeйско изпитаниe, прeмeждиe. Нека се куртулише барем то от теглото. Па и ней да посветне. Нека тя да гледа да се оправи. Т. Влайков, Съч. II, 58.
◊ Посветва ми / посветне ми пред очите. Разг. Посвeтва ми. Лоша болест, чедо, невярна болест! Едвам тази заран ми посветна малко пред очите, светна ми леко и ми се прияде пилешка трътка. Чудомир, Избр. пр, 216. Щом иска Господ да си го земе, нека си го земе. Нека се куртулише и то, клетото, от тегло и мъки, и на другите малко да се поширне, па и ней да посветне малко пред очите и да се пооправи и тя. Т. Влайков, Съч. II, 60-61.