ПОСВЕТЛЯ̀Л, -а, -о, мн. посветлèли. Прич. мин. св. деят. от посветлея като прил. 1. Който е станал по-светъл; изсветлял. Той люхна двайсетте и пет драма ракия, замляска с измокрени уста и посветлели очи и с клюмване отговори на поздравлението на Ковачева. Ив. Вазов, Съч. ХII, 158.
2. Който е загубил цвета си; избелял.
3. За мeтал или нeщо от мeтал — който e нажeжeн до бяло. Те [децата] се струпаха около посветлялата печка, притискаха се, грееха се и чуруликаха весело. Г. Райчев, Избр. съч. I, 100.