ПОСВЪ̀РШВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от посвършвам1 и от посвършвам се.
ПОСВЪ̀РШВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от посвършвам2 и от посвършвам се; сгодяване, годеж, главеж, годявка.
— От Н. Гeров, Рeчник на блъгарский язик, 1901.
