ПОСГЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; посгълча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., прех. Диал. Сгълчавам някого малко, леко, за кратко време или от време на време; понахоквам, понавиквам, поскарвам се. Защо се момe помълча, / дали ти макя посгълча. Нар. пес., СбВСтТ, 937. посгълчавам се, посгълча се страд. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)