ПОСГЪ̀РЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от посгърча като прил. Който е сгърчен, сбърчен леко, не много. Стрина Тодорка попипа ризата със загрубелите си посгърчени пръсти, отиде мълчаливо до кревата и седна при Евлоги. А. Гуляшки, Л, 390-391.
