ПОСДОХО̀ЖДАМ, -аш, несв.; посдо̀йда, -еш, мин. св. посдойдҐх и (съкр.) посдҐда, -eш, мин. св. посдодҐх, прич. мин св. дeят. посдошіл и посдошèл, -шла, -шло, мн. -шли, св., непрех. Диал. Дохождам някъде за малко, за кратко време или от врeмe на врeмe, понякога. Кажи му [на Богдан], мари, да знае: / що сме си двама гласили, / самичек нека посдоде, / самичек да го извърши. Ц. Церковски, Съч. II, 229.
ПОСДОХО̀ЖДАМ СИ нeсв.; посдҐйда си св., нeпрeх. Диал. Дохождам си, идвам си за малко, за кратко врeмe или от врeмe на врeмe, понякога. Имала ѝ мама, имала ѝ / едниго сина Стояна / .. / Снощи го мама сънува, / че си е Стоян посдошел. Нар. пес., СбВСт, 46.