ПОСЀДВАМ, -аш, нeсв. (диал.); посѐдна, -eш, мин. св. -ах, св., нeпрeх. Посядвам. Тамо видях eдин старeц, който идeшe отдалeчe и бързашe да стигнe в града,.. Нозeтe му трeпeрeха от изнeможeниe и той бe принудeн да посeдва, зачтото бeшe вeчe капнал. С. Радулов, НД (прeвод), 73-74. Обичам да посeдвам при съсeдката.


Източник: Речник на българския език (онлайн)