ПО̀СЕДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Вид ръченица, която се играе с кърпа и приклякане; поседница, посварник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901. — Друга форма: п Ґ с а д н и к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)