ПО̀СЕК, мн. -ци, м. Диал. 1. Мястото на специално отсечена гора, за да се използва като земна площ за сеене, обикн. на зърнени култури.
2. Само ед. Събир. Клони, вейки и под., отсечени от дърво и натрупани на едно място; вършина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.