ПОСЛА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Специален пратеник; посланик, посданик. Никой не видя посланеца, нито кога дойде, нито кога го изпроводи. В. Друмев, И, 31. Папският посланец си отиде, а Асен писа на Папата с него. М 1857, 115.
