ПОСЛАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; посланя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Диал. За слана — осланявам; попарвам. Паднала ѝ слана есенна / летос през двете недели, / есенна слана голема, / та ми послани, послани / две ниви с бела белия. Нар. пес., СбВСтТ, 700. ● Нар.-поет. с л а н а п о с л а н ил а (п о с л а н и л о). Защо ми си, горо, повехнала? / Дали ми те слана посланила / или те е мана маносала? Нар. пес., СбВСтТ, 763. Че е тебе, горо сестро, / слана посланило, / а па мене, горо сестро, / майка оженила. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 178. Нити ме е слана посланила, / нити ме е пожар опожарил, / но помина цръна Арапина, / та поведе три синджира роби. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 218. посланявам се, посланя се страд.