ПОСЛЕПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; послепèя, -èеш, мин. св. послепя̀х, прич. мин. св. деят. послепя̀л, -а, -о, мн. послепèли, св., непрех. Остар. Ослепявам, ставам сляп. ● Обр. Колко послепяваме от тщеславния показ и тичаме и ний да подражиме на приятелите си. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 64-65.
ПОСЛЕПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; послепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Ослепявам2 (в 1 и 2 знач.). Проговаря цар Самуила: / „Де сте, мои най-верни юнаци, / четирнайсет иляди войника — / да не ви е слънце послепило, / жълто слънце — византийско злато“. Пл. Дойнов, ИИ [еа]. послепявам се, послепя се страд.