ПОСЛУЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Услужлив. „Аз зная, че сте дошли от страна на истинния Бог и че той ще предаде този град във вашите ръце; но понеже ви бидох послужлива, моля ви да не направите никое зло нито на мене, нито на фамилията ми“. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 279.