ПОСМЪ̀РТНО нареч. 1. След смъртта на човек. — Заслужава да се прежалиш за семейство, град, страна, ако посмъртно ти въздадат признателност .. Иначе защо ще гинеш? В. Мутафчиева, БС, 162. Той [загиналият] бил погребан с почести от другарите си и награден посмъртно с орден за храброст. К. Калчев, ЖП, 321-322. — Да се представи посмъртно за орден — каза полковникът. — Виждате ли, загинал е герой. П. Вежинов, ЗЧР, 206.
2. Прен. Разг. Никога, в никакъв случай. Полицаи се оплакват, че са наследили от следствието брадати дела, които по- смъртно не могат да приключат. Кеш, 2002, бр. 7, 14. Когато българинът прави оглед на жилище, могат да бъдат чути въпроси, каквито и посмъртно не биха хрумнали на един французин или англичанин. Кап., 2004, бр. 27, 18.