ПОСПЕША̀ВАМ, -аш, несв.; поспеша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. Книж. Побързвам. Щом го [прошението] приеха, поспешиха да го подадат на Негово Всесветейшество. ПСп, 1876, кн. 11-12, 15. С усердие поспешихме да отворим с него [писмото] настоящия брой на повременното наше списание. Ч, 1870, бр. 4, 101.
— От рус. поспешить.