ПОСРЪ̀БВАМ, -аш, несв.; посръ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Само несв. Прех. Сръбвам по малко от време на време. По-старите са прибрани вкъщи или в някоя механа някъде, посръбват полека из пръстените,.., чаши кехлибареното, бистро като сълза, вино и „едно време“ оживява в приказките им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 148. Кметът стоеше до прозореца, подсмиваше се на нещо вън и посръбваше кафенцето си. Ст. Даскалов, ПЯ, 47. По това време старецът е особено сладкодумен и е така хубаво да седиш до него, да посръбваш ракийката и да слушаш пълната с мъдрост и весело остроумие реч. П. Незнакомов, БЧ, 144. Трепехме се през целия ден с брадвите, а вечер нагъвахме сухия комат. Отхапем залък, посръбнем студена водица, да не засяда. Н. Хайтов, ПП, 55.
2. Прех. Сръбвам, пийвам малко количество. Сиромахът се отбил на пазара, влязъл в една гостилница, похапнал, посръбнал и похарчил парите. А. Каралийчев, ТР, 107. Полека-лека, като си посръбнаха от лютивата ракия, те се разприказваха за цените на стоките, за пасталирането на тютюна. Г. Караславов, ОХ II, 448. — Птиче мило / гласовито, / я клъвни си / да си сито; / посръбни си / и водица. Чичо Стоян, ЧК, 95.
3. Само несв. Непрех. Разг. Употребявам алкохол, обикн. често и в по-голямо количество; попийвам. Казват, че обичал да посръбва, особено напоследък се пропил, уж от яд и отчаяние. Л. Стоянов, Х, 24. Гледам, Кръсто стана друг, започна да посръбва, да се кара на мама, на моята стопаница, на децата ми се нахоква, бие ги за нищо. Хр. Максимов, СбЗР, 42. Обича да посръбва, когато има кой да го почерпи. М. Марчевски, П, 167. Полковият командир беше снажен петдесетгодишен мъж с прошарена коса и със сини, замислени очи, обичаше да си посръбва и да играе на карти. Св. Минков, Избр. пр, 23. Веднаж дошли неколцина турци, които, въпреки строгите запрети на корана, обичали да си посръбват. Ив. Бурин, НП, 18.
4. Само св. Непрех. В мин. Разг. Напил съм се, пиян съм (бях се напил, бях пиян). В кръчмата имаше няколко души гърци, изгледаха го, разбраха, че си е посръбнал и му се усмихнаха. К. Петканов, ЗлЗ, 28. Той доста беше посръбнал вече и езикът му се преплиташе. М. Марчевски, ОТ, 216. Малко нещо съм посръбнал, но всичко виждам пред очите си. К. Петканов, ЗлЗ, 145. Славинов се отдели от него и се залюшка из улицата.. — Добре си е посръбнал господинът! К. Петканов, В, 114.