ПОСРЪ̀БНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от посръбна като прил. Разг. Който е пил алкохол в по-голямо количество; пийнал, пиян. Найден се върна късно и посръбнал. Накара жена си да му сложи софра, но не яде. К. Петканов, ОБ, 203. Златан се сърди, кара се на жена си, ходи в града без причина и се върна посръбнал. К. Петканов, БД, 12. Посръбнал и развеселен, / разхвърлил се е рано, / разшетал се е тоя ден / на лозето си Тане. Т. Харманджиев, П, 92. Стой по-далече от посръбнал човек.