ПОСРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; посръ̀гам, -аш и посръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. посръ̀гнат, св., прех. 1. Сръгвам леко веднъж, еднократно. — Ти там, другарко, заспа ли?.. — Посръгай я, Иване, разбуди сънливката! А. Гуляшки, МТС, 233. — Що се кокориш такъв? Какво ти е? Той я [жена си] посръгна да мълчи и отново се ослуша. — Чуваш ли ги? — запита я шепнешком. А. Гуляшки, СВ, 165.
2. Само несв. От време на време сръгвам. Пет-шестгодишно момченце с пръчка в ръка посръгваше от колата волчетата. П. Спасов, ХлХ, 46. посръгвам се, посръгам се, посръгна се I. Страд. от посръгвам. II. Взаим. от посръгвам във 2 знач.