ПОСТАЛА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Постеля; постелка, постел. В една колиба се събираше Али с родителите си, на един посталак лягаха, на една софра ядяха, един живот живееха, а различие голямо ги делеше, не си разбираха думата, не схождаха желанията и оценките им. Вл. Полянов, БВП, 19.