ПОСТÀРОМУ нареч. По стар начин, както е било някога, преди време, без промени. Той [доктор Нанков] се носеше по градски, но лекуваше постарому с хинин и аналгин; слагаше вендузи, мажеше с йод, налагаше със синап. А. Гуляшки, ДМС, 36. И дните се занизаха пак постарому, без никакви особени случки. Б. Йосифова, БЧМ, 214.