ПОСТЕПЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от постепенен. Г-н Влайков се сеща, че всичките тия „какво би било, ако това и това не станеше“, са „безполезни умувания“. Но той все пак се занимава с тях — от желание да извлече поука за бъдещето, като отрече пътя на борческите скокове и препоръча постепенността. Г. Бакалов, Избр. пр, 121. „Тихо нагазват трева зелена и при юнака дойдат та седнат“. Особено характерно е това та, което свързва двата глагола и предава незабелязаната постепенност и мекост в прехода на действието. БР, 1931, кн. 8-9, 262.