ПОСТРЍГВАМ, -аш, несв.; пострѝжа, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Стрижа малко количество или кратко време. Дай и аз да пострижа малко овце.

2. Църк. Подстригвам (във 2 знач.); покалугерявам. Но огъня от Сатаната опърлил архангела и той са върнал да изпълни божието повеление. По тая причина Бог постригал архангела в чернеци (калугери). СбС, 1875, кн. 1, 91. Братята го приемат като прост и неук човек. Отреждат му пастирско място. Скоро, разбирайки за изключителните му дарования, го постригват за монах. УД, 2005, бр. 31 [еа]. постригвам се, пострижа се страд.

ПОСТРЍГВАМ СЕ несв.; пострѝжа се св., непрех. Църк. Подстригвам се; покалугерявам се. По смъртта на родителите си той се постригал в един манастир за калугер. Ив. Вазов, Съч. ХV, 32. Той [царският син] тръгнал да се скита по света и най-сетне постъпил в един манастир, дето се постригал и облякъл расото. М. Драгоманов, СбНУ VI, 250. Тогава Пипин заповядал да ся постриже кралят им Хилдерик III за монах. Г. Йошев, КВИ (превод), 162.


Източник: Речник на българския език (онлайн)