ПОСТРЍЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пострижа като прил. Остар. Църк. Подстриган; постриган. Той като верен и постоян на иноческото си обещание не поколеба ся нито от обещания велики, .., нито от угрожения (заплашвания) .., за да живее и да умре в пустинята, гдето е пострижен во иноческий чин. Н. Рилски, ОМР, 45.