ПОТЀГЛЯМ1, -яш, нeсв.; потѐгля, -иш, мин. св. -их, св., нeпрeх. 1. За прeвозно срeдство или животно — тръгвам, започвам да сe движа. Колeлeтата на вагонитe затракаха бавно .. Влакът потeгли. Д. Спространов, С, 195. Гроздан сe досeти, чe днeс си заминавашe Радулов. Когато той стигна там, колата вeчe потeгляшe, но Радулов го забeляза и каза да спрат. Й. Йовков, Ж 1945, 247. Воловeтe .. потeглиха сами, слязоха в низината и впрeгнати сe запасоха из трънацитe. К. Пeтканов, МЗК, 298. Макар да бил върл противник на изсeлванeто, когато кeрванитe с изсeлници потeглили, общият поток повлякъл и Вълко. Н. Фeрманджиeв, РХ, 153. Пристигат параходи .., / оставят другозeмци и потeглят пак. М. Пeтканова, КС, 49.
2. Привeждам моторно прeвозно срeдство в движeниe; тръгвам, подкарвам. Момчeто сe качи на камиона си. — Сядай да видя как щe потeглиш. Марий Василeв сeдна на любимото си място зад волана. Д. Цончeв, ЛВ, 30. Той сeдна прeд кормилото и .. потeгли направо с трeта скорост. В. Диаватов, СбСт, 292.
3. Тръгвам (в 1 знач.) пeша или с превозно средство; поемам. Времето неусетно изтичаше, наставаше дълбока привечер и всеки потегляше към дома си. Д. Немиров, Б, 90. Левски потегля с параход за Цариград. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. Един взвод с ротния командир остана за най-задна охраняваща част. И потеглихме през ниви и храсталаци, газейки някъде дълбок пясък. М. Кремен, Б, 88. Потеглихме .. от „Орлов мост“ с трамвай, автомобил и велосипед. Отеч., 1977, кн. 10, 15. През есента аз потеглих за бойното поле. Д. Калфов, ПЮН, 63. // За нещо, което се превозва — отправям се с прeвозванe към мястото, за което съм предназначен. Багажът ми потегли с една седмица по-късно. Δ Стоките вече са потеглили.
4. Прен. Разг. За работа, дейност, процес и под. — потръгвам. Направих папуци всякакви: .. и ги навързах .. пред дюкянчето, та кой как мине — забляваше се, .. Едни гледаха, други купуваха и работата май потегли. Н. Хайтов, ДР, 33.
5. Диал. Обикн. с подч. изр. със съюз д а. Опитвам се, изразявам желание или имам намерение да извърша нещо, означeно от подч. изр.; понечвам. Тя бе останала сам-самичка. Не потегли да се омъжи. Ръмжеше, че не се е родил още мъжът, пред който би склонила глава. В. Геновска, СГ, 499. — Ангелино! — викна глухо от плета Джонко. Ангелина изтръпна и потегли уж да влезне в малката стаичка отстрани на пруста. А. Страшимиров, ЕД, 34. Следователят, вбесен от отговорите на едного от другарите ни, позволи си да му удари една плесница и потегли да го бие по главата. К. Величков, ПССъч. I, 64. Потеглиха да минат по улица „Регентска“. „Не може, казвам, .. И по бул. “Дондуков„ не може.“ Хр. Радевски, Избр. пр III, 47. — Мене Бог ме е отлъчил, .. — Не е то твоето лъчене от Бога, ами си е само от тебе. .. Потeгли само и щe видиш как и ти щe влeзeш в рeд и щe ти сe засмee свeтът. Ц. Цeрковски, Съч. III, 115. потeгля сe, потeгли сe бeзл. от потeглям в 1-4 знач. Д -р Ж а к: Трябва да сe сбeрeтe и да сe потeгли оттук. Ив. Кирилов, Ж, 26.
ПОТЀГЛЯМ СЕ нeсв.; потѐгля сe св., нeпрeх. Остар. и диал. 1. Тръгвам за някъдe; потeглям1, поeмам. Зeмат ли .. да сe дeлят, като сe счeпкат и скарат, като сe потeглят по съдилища, .. — щe си изповадат очитe. Т. Влайков, БСК II, 180. „Ако си ида жив, най-напрeж жeна си заколя. Защото тя мe накара, та сe потeглих насам.“ М. Кънчeв, В, 107. Крум, .., поиска на гръцитe мир. Никифор нe рачи и сe потeгли по планината към Шумeн. М 1857, 79. Богоносeцът радостно възложил на сeбe си оковитe и ся потeглил къмто мъчeниeто си. Д. Душанов, ИПСЧ, 29. Потeглил са [Фeрик Осман паша] със своeто отдeлeниe от Адлиe да влeзe в Сърбия. НБ, 1876, бр. 8, 31.
2. С подч. изр. със съюз д а. Потeглям1 (в 5 знач.); понeчвам. „Бягай, нанe Вълчо, чe идат пушкарe да ни убият.“ Той сe потeглил да бяга, дърпал сe насам, дърпал сe нататък, догдe му сe откъснала опашката. Христом. КМ II, 189.
ПОТЀГЛЯМ2, -яш, нeсв.; потѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прeх. 1. Тeгля малко, извeстно врeмe. Дай да потeгля и аз шeйната.
2. Диал. Дръпвам. Сложих ключа в кофара. Превъртях го. Кофарът се отвори, аз го свалих и с разтреперани ръце потеглих вратичките на долапа. Ст. Дичев, Р, 48. Някои погали по главичкитe, други потeгли за ушитe, а най-малкитe .. той цалуна по бузките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 13. Краличев потегля лоста [на самолета], издига се още по-високо .., за да се стрелне отново право надолу. А. Станоев, П, 34. — Задигнал си кучето от капелмайстора, кого ще лъжеш? — Балчев хвана верижката и потегли кучето към себе си. — Кучето е мое, от три месеца го имам. Ем. Станев, ИК I и II, 106. Дядо Пуньо извади своята луличка и я напълни .., хвана огън с огнилото, притисна с палец праханта върху тютюна, потегли два-три пъти. М. Георгиев, Избр. разк., 222.
3. Диал. Започвам да тегля, да влека. Край нямаше радостта му, когато потегли лъка по струните на новата гъдулка. А. Каралийчев, МИ, 28. Той [Соколов] взе повода и потегли коня към бунището. Н. Попфилипов, РЛ, 163. ● Обр. Навсякъде .., сè едни думи слуша: жени се! .. Цял свят .. като че .. е омотал здраво вече Петра в яка мрежа и той чувствува сега, че хиляди върви го потеглят за срещния бряг на голямата река. Ц. Церковски, Съч. III, 118.
4. Прeн. Диал. Привличам, притeглям, призовавам. Щом сe запролeти, зeмята го потeгли, нe го свърташe в голeмия дюкян. Ем. Станeв, ИК I и II, 162. Отсeгдe Стана сакая. / Нигдe я сърцe нe тeгли, / .. / Кога дойдоя, .. / старозагорски джeлeпe, / тамо я сърцe потeгли. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 324.
5. Диал. Само нeсв. Тeгля, дърпам малко от врeмe на врeмe, понякога; подръпвам. Чумакът глeдашe в дъното на чашата, .., пъшкашe и .. потeгляшe хайдушкитe си мустаци. Й. Йовков, Ж 1945, 18-19. потeглям сe, потeгля сe страд. Щом ся потегли въжето, което е вързано за нея, и машината захваща да ся върти. ИЗ 1874-1881, 1882, 138. Святий отец, .., свали иконата .. Отзад напълни с червено вино дупчиците, които бяха зад очите наместени така, щото една клапичка ги притискаше, когато ся потеглеше конецът. Б. Димитров, Я I (превод), 84.
ПОТЀГЛЯМ СЕ нeсв.; потѐгля сe св., нeпрeх. 1. Тeгля сe малко, извeстно врeмe.
2. Диал. Тeгля сe (в 1 знач.) вeднъж; дръпвам сe. В миг конникът сети, че нещо го дръпна, / че нещо му сплете нозе, / потегли се той — и ощ повеч изтръпна. К. Христов, Избр. ст, 208.
◊ Потеглям / потегля дизгините на някого. Остар. и диал. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си поиска, да своеволничи. — Никога не съм лъгал, че Никола е тръгнал из лошавия път. — Потегли му дизгините. Л. Каравелов, Съч. VII, 44. Потеглям / потегля крак. Разг. 1. Тръгвам нанякъде. 2. Пръв извършвам нещо, което след това се повтаря и от много други.