ПОТО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Който се отнася до потон (в 1 знач.). Потонната лампа .. обливаше с нежна бледавина лицето ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)