ПОТРА̀КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потраквам. Пушеше, прислушваше се в безконечното потракване на колелата и неохотно мислеше, че влакът върви все пак твърде бързо. Ем. Манов, БГ, 249-250. Тук, в щаба, не знаеха нищо за такова посещение. След поредните потраквения на морза, след поредните откази да бъде посочена княжеската нощувка, поручик Мирски бе препуснал с ординареца. Г. Стоев, 3, 100.