ПОТРЀСВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); потреса̀, -èш, мин. св. потрèсох, прич. мин. св. деят. потрèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Потрисам. Сто пъти през деня, сто пъти през нощта тръпки потресват моята глава, моето сърце и моето тяло. Р, 1927, бр. 257, 4. Аз съм .. уверен, .., какво ония умни, .. силни человеци, които сега потресват всичкий свят със своето оружие и сила, .. години били са неразумни и безсмислени младенци. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 115. потрeсвам сe, потрeса сe страд.
ПОТРЀСВА МЕ несв. (остар. и диал.); потресè ме св., непрех. Потриса ме.
ПОТРЀСВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); потреса̀ се св., непрех. Потрисам се. Какво ще стане, ако хванат и затворят баща му? .. А дали и него няма да тикнат в затвора? Съучастник. Помага да закопаят едно убито дете. И чие е това дете? Той се потрес- ва. Г. Караславов, С, 54. Въображението се потресва от страховитостта на картината. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 106.