ПОТРЕЩЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потрещявам.

ПОТРЕЩЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от потрещявам се; втрещяване, вцепеняване, вдървяване; подъбяване, помръзванe.


Източник: Речник на българския език (онлайн)