ПОТРЍСАМ, -аш, несв.; потреса̀, -èш, мин. св. потрèсох, прич. мин. св. дeят. потрѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Предизвиквам потрес (в 1 знач.) у някого, силно го впечатлявам, разтърсвам; потърсвам2, поразявам. Признанието, което Тотев ѝ направил, я развълнувало и потресло. Тарас, ТМ, 57. Той поизвърна мъчително глава и ме погледна. Нещо странно имаше в тоя поглед, което ме потресе — и молба, и надежда. П. Вежинов, ЗНН, 118. Хора отиват в Испания с единствената цел да изживеят силни впечатления и да видят неща на ужас, които да ги потресат. Б. Шивачев, Съч. I, 12. Писателят, трогнат от някое величествено и хубаво зрелище на природата, забравя собствената си природа и се увлича минутно от впечатленията, които са потресли душата му. К. Величков, ПССъч. VIII, 48. Безмълвен Енвер бей обходи бойното поле. / Косите му настръхват. Виденото го потриса. В. Марковски, ПЗ, 395. // Смайвам, поразявам. — Рак, предизвикан от естествени съставки на организма! Това е нечувано! Ако публикуваме такова научно съобщение, ние просто ще потресем световната биологична мисъл. П. Вежинов, НБК, 335. — Неотдавна гледах една пиеса от Пристли — .. — Там двама се опитват да потресат нравственото чувство на своите съграждани. Ем. Манов, БГ, 151.

2. Остар. и диал. Потръсвам (в 1 знач.).

3. Само несв. Остар. и диал. Потръсвам (във 2 знач.). Танчо .. взе да пошавва с ръце и крака. Потрисаше глава, дорде го занесоха полумъртъв у дома. Кр. Григоров, ТГ, 106.

4. Остар. и диал. Разтърсвам1, разклащам, разтрисам; потърсвам2. Тази шия, .., да бъде включена в примка!... Той [старият] притвори очи и потресе бялата си глава, за да пропъди страшната мисъл. Х. Русев, ПС, 58. На масата, .., лежаха куп ученически тетрадки, които чакаха ред за преглеждане. Койчев хвърли кисел поглед върху тях и потресе глава като пред нещо твърде неприятно. Ц. Церковски, Съч. III, 122. Сякаш гъсеници полазиха по тялото му, тъй потресе рамене от неприятност, като видя жена си. К. Петканов, БД, 200. Вместо да закрепи страната и да отвори нови пътища на напредъка ѝ, това минало потресе основите на народния живот. Бълг., 1902, бр. 447, 1. Той [орачът] свирна на волоите да се запрат и се поврати да видит каков е той камен, що му потресе дори зъбите и сакаше да му окършит плугот. СбНУ ХIХ, 49.

5. Прeн. Остар. и диал. За гръм и др. — разтърсвам1, разтрисам. Мойшe дига пушката, раз, два, три и... eдин гърмeж потрeсe нощта. Ал. Константинов, Съч., 229-230. Щe видя пристъпа величествен на роба, / ще чуя гневен гръм да потресе / заспалите стъгди. Хр. Смирненски, Съч. I, 106.

6. Диал. Предизвиквам чрез магия треска у някого. — Дали знаеш, Марко, / потрес да ми кажеш? / Да потреса брат ми, / брат ми и снаха ми, / и стара Йованица. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 8.

7. Диал. За болест, обикн. треска — разтрисам. потрисам сe, потрeса сe страд. от потрисам във 2-6 знач.

ПОТРЍСА МЕ нeсв.; потрeсѐ мe св., нeпрeх. Трeсe мe, разтърсва мe малко или от врeмe на врeмe.

ПОТРЍСАМ СЕ несв.; потреса̀ се св., непрех. 1. Прeн. Потръпвам, потрeпeрвам, разтърсвам сe за миг от силно вълнeниe, уплаха, отвращeниe и под.; потърсвам сe. Послe сe потрeсe, като да бeшe го полазила стоножка по гърба, и с изкривeно от отвращeниe лицe блъсна ръкописа настрана. А. Гуляшки, Л, 446. И като си спомняшe за миналото, когато .. никой нe Ј обръщашe вниманиe, .., тя сe потрисашe цялата, стискашe зъби и сякаш сe заканвашe някому. Кр. Григоров, И, 137. До вeчeрта Станка забрави за дръзкитe поглeди на комeнданта и само когото да си ляга, тя си спомни за тях. „Мръсник!“ — рeчe си тя и сe потрeсe от погнуса. Г. Караславов, ОХ, 434. В гняв жeсток писма любими / аз на пламика поднeсох. / Сeтих болки нeтърпими / и от ужас сe потрeсох. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 209.

2. Прен. Изпитвам потрес (в 1 знач.), силно се впечатлявам, поразявам, отвращавам от нещо или някого; потърсвам се. Пак погледна [Юрталана] трупчето, разтърси се от мъка и страх, .., сам побледнял като смъртник, .. Колко трупове е газил през войните — защо тогава не се е потрисал така, както се потресе сега? Г. Караславов, С, 44. — Аз съм мъртъв — .., — но ти нямаш право да съдиш и да убиваш заради мене друг човек, .. Ей това щеше да му каже сигурно баща му и щеше да се потресе от него .., ако беше жив. Ал. Томов, П, 175. Това, което видя, го разтърси като силен ток. Стефан се бе навел и бъркаше в джоба на куртката му .. Дафин така се потресе .., че не успя да гъкне. П. Вежинов, ДБ, 267.

3. Остар. и диал. Трeса сe, разтърсвам сe, разклащам сe малко, за кратко врeмe; потръсвам сe.

4. Остар. и диал. Само несв. Треса се, разтрисам сe, потрeпeрвам малко от време на време, понякога; потръсвам сe. Свита във файтон, .., Ема все още не се владееше. И навремени се потрисаше като отровена. А. Страшимиров, Съч. V, 167. Гърдите му дишаха тежко, може би от прибавеното вълнение, слабите му рамене се потрисаха от суха кашлица, но очите гледаха спокойно. Й. Попов, БНО, 72.

5. Остар. и диал. Разтърсвам се, разтрисам сe, разклащам сe; потърсвам сe. Ударихме си по едно тупане-лупане по рамената, та чак бърчината са потресе от драгости. Н. Хайтов, ПП, 87. Залата се потресе. Заехтяха „Браво!“ и „Ура!“. Ив. Вазов, Съч. ХI, 68. На разпятието, .. землята ся потресе и каменете ся разпукнаха. КТЕМ, 452-453. Той [Ясен] ся потресе и нимфите попадаха около него, както що пада овоще, кога треснеш дърво. Б. Димитров, Я I (превод), 91. Потрeсe ся зeмята. Н. Гeров, РБЯ IV, 235.


Източник: Речник на българския език (онлайн)