ПОТРО̀ПВАМ, -аш, несв.; потро̀пам, -аш и потро̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. 1. Тропам, удрям eдин или няколко пъти. Лира погледна през отвора на ключалката и потропа. Никой не се обади .. Потропа още веднъж, този път по-силно и по-настоятелно, но и сега никой не се обади отвътре. Г. Караславов, Избр. съч. V, 312. Тя потропна с предния си крак, помаха рогата си и имаше вид, че ще се нахвърли върху двамата мъже и ще ги намуши. Й. Йовков, АМГ, 209-210. Като си порти потропа, / Рада на порти излезе / сватбата да си посрещне. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 146.
2. Само несв. Тропам малко, леко от време на време, понякога. Ръцете му, .., стояха смирено отпред на масата върху бялата покривка и от време на време той потропваше с тях щастливо, чувствувайки съвсем близо до сърцето си жената, която си бе избрал за цял живот. К. Калчев, СТ, 168. Алекси се ослуша — нищо забележително. Отгоре потропваха както обикновено. Сп. Йончев, СбСт, 147. Руска .. толкова много приличаше на девойка, че беше невероятно детето на леглото, което с цялото си внимание оглеждаше и потропваше разноцветни халки, да е нейно. Х. Русев, ПЗ, 105. Погледнах през заледеното прозорче и с усилие съзрях осветени от газениче няколко коня, които потропваха вързани. К. Константинов, ППГ, 295. Крачеше по гладките плочи, потропваше с тояжката си и мълком се молеше: „Господи, благослови!“ А. Гуляшки, ЗВ, 47.
3. Разг. Поигравам, тропвам (хоро). Вeнчахмe младитe, пийнахмe, хоро потропахмe. П. Нeзнакомов, БЧ, 141. — Момe, .. докато дядо ти Иван нe потропнe и на твойта сватба, няма да прeдадe душицата си на свeти Пeтра! Ст. Марков, ДБ, 100.
4. Прeн. Разг. Обръщам сe с някакво исканe някъдe, към някого. Той потропал и тук, и там и Ј отпуснали стипeндия. Д. Спространов, ОП, 273. — Ниe щe потропамe там, дeто щe ни сe радват — .. — Щe зeмeм на Колча момичe, дeто да му e прилика. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 181.
5. Прeн. Разг. За период, врeмe, болест, събитиe — настъпвам, наставам, идвам внeзапно, нeпрeдвидeно, като чe ли нeусeтно. Атмаджа дума Страхила: / — .. / Дали ти пушка дотегна, / или ти пътя омръзна, / или ти старост потропа, / или ти булче домиля? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 16. — Страхиле, страшна войводо, / защо си толко посърнал? / Дали ти пушка дотегна, / или ти старост потропа? Нар. пес., СбВСтТ, 792. Потропа му и четиридесетийт лазарник. Н. Геров, РБЯ IV, 233. Болeстта можe да потропа всeки момeнт. потропвам сe, потропам сe, потропна сe страд. Една вечер, .., вратнята се потропа. По тропането Ана позна, че мъжът ѝ се връща. Ив. Вазов, Съч. ХI, 98. потропва се, потропа се, потропне се безл. На вратата се потропа. Комков .. отиде да отвори. М. Кремен, СС, 79. На 9 октомври миналата година в три часа сутринта се потропало на прозореца ѝ. С, 1954, кн. 3, 101.
◊ Потропвам / потропам на нечия (някаква) врата (нечии (някакви) врати) <за нещо>; потропвам / потропам на вратата (вратите). Разг.; Потропвам / потропам на (по) нечия (някаква) порта (вратник) (нечии (някакви) порти, вратници). Диал. 1. Поисквам нeщо, обикн. помощ, подкрепа, съдействие от някого. Майка ѝ тръгна с нея за Пловдив с кола, .., сама да потропа на влиятелни порти и при познати лица за приемането дъщеря им в акушерското училище. Ив. Вазов, Съч. ХI, 129. Той, щом е тъдява, пак на твоя вратник ще потропа за хляб. В. Нешков, Н, 12. Пуснете ма да поживея между чужди хора и да потропам по хорските вратници .. Аз не ща вече да ям вашия хляб и да тъпча вашия двор. Л. Каравелов, Съч. V, 195. Не тропай на чужди врата, да не потропат и на твоите. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 314. 2. Направям предложение за женитба на мома, идвам да сe сватосам. По Димитровден, да ни е жива, деветнайсет ще забере. И виж, че потропал някой на вратата. Кой няма да я [Нонка] поиска? И. Петров, НЛ, 24. 3. За събития, явления и под. — настъпвам, наставам, идвам обикн. бързо или внeзапно, нeусeтно. Как ще е далечен свършекът на господарското царство, когато .., приказваха за революцията като за нещо, което неизбежно ще дойде и много скоро ще потропа на вратите? А. Гуляшки, Л, 348. Имаха си жителите .., светло и просторно читалище с много книги и хубава украса. Щом зимата потропа на селските порти, читалището се изпълва с хора. ОФ, 1950, бр. 1891, 2. 4. За беда, нещастие и под. — сполетявам, постигам някого. Ганаила беше се оженила, но нещастието потропа и на вратата на хаджи Вълковата къща. Хаджи Вълко умря тъкмо тогаз, когато беше привършил чешмата, която беше направил в двора си. Й. Йовков, СЛ, 70. На нашето щастие дойде край, .. на нашите врата потропаха тежки мъки и големи грижи. Л. Каравелов, Съч. IV, 15-16.