ПОТРЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потръсвам и от потръсвам се. В 1818 година едно потръсване на земята го [Пловдив] разрушило почти съвършено. С. Бобчев, ПОС (превод), 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)