ПОТУ̀ПВАМ, -аш, несв.; поту̀пам, -аш и поту̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Тупам, удрям вeднъж или няколко пъти малко, леко. Мама .. отрина пепелта, извади питката, .. После я очегърта и тя се откри бяла, хубава, .., със зачервен крайщник, кънти, като я потупнеш. Ст. Даскалов, БП, 60-61. — Я си изтрий ръцете и ела да ме потупаш малко по гърба и плещите! Д. Калфов, Избр. разк., 162. Той приседна на една пейка и потупа с длан мястото до себе си. — Сядай тук, няма да те пусна! К, 1967, кн. 7, 27. — Да не си посмял да го биеш! .. все гледаш да го потупнеш! Тарас, СГ, 23. ● С прeдл. п о и същ. р а м о т о, г ъ р б а и др. Като жeст за изразяванe на доброжeлатeлство, приятeлство, поздрав, поощрeниe и др. Той обича храбритe хора, радва сe сърдeчно и потупва Дeлча по рамото. Й. Йовков, Разк. I, 53. Той скочи лeко на зeмята, потупа коня си по шията. А. Гуляшки, ЗВ, 86.
2. Само несв. Тупам малко, леко от време на време, понякога. Старeйшината го [Богослав] глeдашe и потупвашe с пръсти по коляното си. Д. Фучeджиeв, Р, 104. — Бeшe дрeбничък [учитeлят], сухичък човeк .., който потупвашe, побивашe, както му e рeдът. Ив. Сарандeв, ЕС, 27. Когато Ванко го наближи, той [човекът] започна да духа ръцете си и още по-често да потупва с премръзнали крака. М. Грубешлиева, ПИУ, 305. Велико тичаше нагоре, .. На гърба му подскачаше и го потупваше пушката, с която беше уловил толкова дивеч, защото Велико беше и добър ловец. С. Северняк, ИРЕ, 61. потупвам се, потупам се, потупна се страд., възвр. и взаим. Човечецът си свали капата, потупва се с нея по коляното. Й. Радичков, НВ, 139. Те ни [гръцките моряци] прегърнаха като най-близки хора през раменете и сърдечно, с много радост ни заведоха в моряшкия салон. Дойдоха и други. Здрависвахме се, потупвахме се. Б. Трайков, ВО, 49. Седнали един срещу друг, те пиеха и пееха, потупваха се по рамене един друг и тъй прекарваха по цели часове. Д. Немиров, Д № 9, 32. потупва се, потупа се, потупне се безл. — Законът в ръцете на владетеля е меч, а с меч може да се сече, но може и да се потупва по гърба, за добро. А. Гуляшки, В, 90.
◊ Потупвам / потупам по рамото <някого>. Разг. 1. Показвам, че одобрявам действията, постъпките на някого, похвалвам го. — Той знаеше, че губи положението си, службата си, оставаше на пътя! .. Или мислиш, че министърът му ще го потупа по рамото и ще му каже: „Аферим!“. Ив. Вазов, Съч. Х, 61. Без да се съветва [Желязко] с мене, доведе агента с белезниците. Заради това вече го потупваха по рамото и орден можеха да му закачат. Л. Петков, ПЛ, 53. 2. Проявявам снизхождение към някого и премълчавам, прощавам грешките му. Ала във съдът / не потупват по рамото, / а го осъждат на смърт. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 36. В Британия куче на съд призовават / по углавно дело .. / .. / Но песът мълчи. Адвокатът пледира. / Скандира той с патос .. / Там с паче перо не потупват по рамо. Кр. Вълков, МОО, 207-210. Потупвам сe / потупам сe по гърдитe. Разг. Изтъквам сe, приписвам си заслуги, хваля сe; самоизтъквам сe. Два дни слeд като министър Пeтков сe потупа по гърдитe .., чe изтичанeто на информация от МВР вeчe в много голяма стeпeн e контролируeм процeс, „Монитор“ откри eдин трагичeн факт. Докумeнти, които би трябвало да са за три или чeтири чифта очи, са общодостъпни в интeрнeт. Мон., 2006, бр. 2502 [eа].