ПОТЪЖА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., нeпрeх. Тъжа (в 1 знач.) малко, кратко врeмe; потъгувам, поскърбя. Върнал се старикът дома, а Петля го няма. Веднага той разбрал каква е работата, потъжил, поплакал, па запушил лулата и седнал да мисли. Елин Пелин, ПР, 215. Длъжност братска, длъжност християнска зове нас да потъжим за оставената ни обща майка България. ДЗ, 1867, бр. 6, 23. В тоя град нещо скъпо е всеки оставил / и се връща при него със ранната нощ. / Потъжи, помечтай. В. Андреев, ППес., 59. Като чуеш за смъртта ми, / ти ще сториш най-добре / да потъжиш, както тъжиш / за говедо, га умре. П. Р. Славейков, Лет., 157.