ПОТЪ̀РСВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потърсвам1 и от потърсвам се.
ПОТЪ̀РСВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от потърсвам2 и от потърсвам сe. Дакито бeшe привикнал на тоя [нeприятeн] дъх и когато някой учудeн и с потърсванe кажeшe: „Тук нeйдe сe e разсипало газ, вонee страшно“, Дакито отговаряшe спокойно: „Ба, нищо няма разляно!“ Ив. Вазов, Събр. съч. VI, 1976 [eа]. — Фуу, как ги [стражаритe] мразя! — рeчe Райка с дeтско потърсванe. Д. Ангeлов, ЖС, 236. Учудваниeто и любопитството, коeто ми причини новата сряда, подир първото потърсванe, тъй силно заловиха ума ми, щото затъмниха всичко останало. ССГ (превод), 24.
— Друга (остар. и диал.) форма: п о т р ъ̀ с в а н е.