ПОУ̀ДРЯМ, -яш, несв.; поуда̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Рядко. 1. Удрям леко, малко или известно, кратко време; поударвам.
2. Само несв. Удрям леко, малко или за кратко от време на време, понякога; поударвам. — Що .. ми се сърдиш, мила Радо? Прости ми, дето съм те поудрял сегиз-тогиз. И. Петров, НЛ, 123. поудрям се, поударя се страд., възвр. и взаим.