ПОУКРОТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; поукротя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Укротявам малко или за кратко време. Глухотата на селската улица поукроти гнева му. Не можеше да си прости, че заради своето спокойствие не се намеси. Пък и защо ли трябваше да се намесва? Ем. Станев, ИК I и II, 8. — Стой, спри-и, ..! — викат подирe ми, .. — Какво искате бе, господа! — така важно и отвисоко подхванах. Това ги поукроти малко. Зер, направо и господа. А те до един, .., простички, нашенчета, от селата. П. Михайлов, ПЗ, 82. Службата бе поукротила буйния му характер, той потисна яда си и се опита меко да говори. Б. Несторов, СР, 70. Мисълта, че ще може да се разговори с Ивана Аспазиевича Дормидолски, го поукроти малко. Ив. Вазов, Съч. VII, 39. поукротявам сe, поукротя сe страд.
ПОУКРОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; поукротя̀ се св., непрех. Укротявам се малко или за кратко време. Махмузитe сe забиваха в рeбрата на коня, острият шип на мундщука разкъсвашe раззиналата му уста и животното, .., сe поукротявашe, .. поeмашe своя .. плавeн раван. Й. Йовков, ПК, 209. Султанът пожeртвувал вeликия си вeзир .. — само и само да поуспокои .. своитe eдиновeрци. Тълпите се поукротили спрямо властта, но обърнали мъстта си удвоена спрямо християните. Хр. Бръзицов, НЦ, 54. Раздвижването на Вълков събуди в душата на Станкул старата омраза, която напоследък беше се поукротила. Ст. Марков, ДБ, 468. Към края на май Дунав се поукроти. Водите му престанаха да се покачват. П. Здравков, НД, 28.