ПОУХА̀ЖВАМ, -аш, несв. и св., прех. Ухажвам малко, известно време някого. „Ще трябва да я [Леа] поухажвам, да се влюбя в нея!“ С тая мисъл в главата си Любомир Василев заспа. П. Спасов, ХлХ, 361. поухажвам се страд. и взаим.
