ПОХА̀ПНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от похапнувам и от похапнувам си; похапване. Като си пие кафето, работника са залавя за работата си; нъ след няколко часа той изново усеща нужда за подкрепление, нужда за похапнуване. Ч, 1872, бр. 13, 621.
— Друга (остар.) форма: п о х а̀ п н у в а н и е.