ПОХВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; похвърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Хвърча малко, известно време. И двете [птици] похвърчаха бая време, отидоха над сламника, повъртяха се там. Й. Радичков, СР, 88. — Идете да похвърчите! Идете да се поразходите! — каза чичо Митуш и проследи с очи гълъбите. Й. Йовков, АМГ, 65. Помня, че беше много хубав ден, слънчев и ясен, излязохме да похвърчим над ливадата и повече си играехме, отколкото да ловуваме. Й. Радичков, НВ, 62.