ПОХИТЍТЕЛКА ж. Книж. Жена похитител. Като Теодора, тя ревнуваше Александра, тя мразеше смъртно Сара, похитителката на щастието ѝ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 123. Като си мислеше, че той без да ще, ѝ дава една последна възможност първата всеобща изненада да произлезе, както му е редът, от нея, похитителката [на самолета] — достатъчно е само да се хвърли нататък и да докопа оръжието. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 30. ● Но тоя път похитителката [змията] е сита и не обръща никакво внимание на жертвата си. Св. Минков, ДА, 80.