ПОХЛУПА̀ЧКА ж. Диал. Похлупак, капак; капачка, захлупачка. Ти тогава сигурно си ял боб на похлупачката на гърнето и баба ти е бърсала носа. Кл. Цачев, СШ, 159. Горе вместо запушалка бомбите имаха никелирана похлупачка, под която се издаваше тел във форма на буквата „П“. П. Славински, ПЩ, 218. Някои солнички (обикновено с две блюда) имат похлупачка. СбНУ IV, 70.


Източник: Речник на българския език (онлайн)