ПОЧИВА̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Място за почивка, за отмора, отдих; почивало. Там наблизо е мястото, наречено почивалище, дето, види ся, си отпочивали, които ходили по гробищата или на разход. Лет., 1874, 122.


Източник: Речник на българския език (онлайн)