ПОША̀ВНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); поша̀вна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Пошаввам2. Хаджи Дончовата топола, щръкнала нагоре като минаре, хич не пошавнуваше, ама нали сме пусто в дол, уж ясно е небето, а в село сглъхнало и тъмно като в къртичина дупка. Чудомир, Съч. І, 92. Ритнал го [коня] с крак — той не пошавнува. Ст. Ботьов, К (превод), 82. Тя спи спокойно, .. веждите ѝ пошавнуват. Ст. Ботьов, К (превод), 211. пошавнува се, пошавне се безл.
ПОША̀ВНУВАМ СЕ несв. (остар.); поша̀вна се св., непрех. Обикн. с отриц. Пошавнувам. Тояжката си държеше в ръка, но не се пошавнуваше с нея. Баба Митра нищо не работеше. М. Георгиев, Избр. разк., 164.